Това е първата ни статия, посветена на чудесни български творци от най-различни области на изкуството – било художници, писатели, бижутери, фотографи и още много други български прекрасни хора на изкуството!
Честта да бъде първият в тази наша рубрика се пада на поетът Росен Карамфилов
1. Разкажи ни накратко за себе си
С две думи – свободен дух. Книгите ми го доказват. Вместо да ви разказвам – бих препоръчал да ги прочетете. Те са моята автобиография в детайл, а детайлът – повярвайте ми – е много по-важен от целия пейзаж.
2. Кога започна да пишеш? Има ли някой, за когото можеш да кажеш, че те е „открил“?
Започнах да пиша на 17 години. Бях самоуверен, бързах, исках нещата да се случат на всяка цена. Към днешна дата поглеждам към началото на пътя си със срам. Срамувам се, че бях такъв. Съветвам младите и талантливи хора да бъдат тъкмо обратното. Колкото до „откриването – никой не ме е открил. Откри ме лудостта, след като завърших романа си „Колене“. След него имах чувството, че мога да напиша всичко. Оказа се, че не е чувство, а си е чиста истина.
3. Откъде черпиш вдъхновение?
От никъде. Достатъчно не съм добре с главата, за да не ми трябва вдъхновение. Гласовете в нея говорят, аз съм просто проводник на някакви послания. Диктува ми се отгоре, а аз – отдолу – записвам. Това е.
4. По кое време предпочиташ да твориш? През деня или през нощта?
През нощта. Денем редактирам. Или довършвам. Мракът ме прави концентриран. Слива се с тъмното на смисъла, който ми извира отвътре. Или пък контрастира със светлото. Зависи в каква фаза съм.
5. Коя е твоята най-голяма награда без значение морална или физическа?
Читателите. Тия, които останаха, независимо как съм се държал и в какви роли съм влизал, те не са ме предавали. Затова и именно те заслужават да ме видят без черни очила. Без маска. Покланям им се – извън всичката останала суета.
6. За какво мечтаеш най-съкровено?
За спокойствие. За реализация някъде из Европа. Искам да живея извън България в даден етап. Да създам семейство, преди да е станало късно. Да не ме изпревари смъртта. Да не ме надживее тъгата ми. Такива неща.
7. Има ли място за развитие поезията в България днешно време?
Разбира се, че не. Поезията е бутиково изкуство. Тя не е за всеки. В България се чете поезията, която не е поезия и това е най-тъжното. Превръща стиховете в бърза храна. Кошмар. Нищо, де – клишето гласи, че за всеки има място под слънцето. Клетото слънце!
8. Как се чувстваш в ролята на преподавател по творческо писане?
Не съм никакъв преподавател. Аз съм проводник. Споделям с курсистите си онова, което съм научил от моите учители. Помагам им да се развиват сами. Насочвам, но не наставлявам никога. Наблюдавам, коментирам, но не се правя на всезнаещ, не им режа крилете. Може би затова толкова ме обичат. Питайте ги, ако не вярвате.
9. Какви са твоите бъдещи творчески планове? Знаем, че освен да пишеш, ти можеш и да пееш страхотно!
В литературен план съм започнал работа върху твърде сериозна книга и няма да рискувам да убия енергията ѝ, като повдигна завесата. Не и преди да е готова. Съвсем друго стъпало е, съвсем друга сетивност и гледна точка. Ще видите, когато му дойде времето.
В музикален план – след първото видео на моята група Erase The Poems, кой знае накъде ще ни отнесе течението. Вероятно към първата ни авторска песен.
10. Кой се грижи за обзавеждането в твоя дом?
Никой. В домът на поета има само картини.
11. Любимо място в твоя дом?
Холът. Защото прилича на частна галерия с живописи от любимите ми художници – Кольо Карамфилов, Борис Валентинов и Зджислав Бекшински.
12. Ако сега намериш 1000лв за какво би ги похарчил по твоя дом или градина?
Градина нямам, за съжаление. Бих искал да имам, но още ми е рано. Колкото до хилядата лева, бих предпочел да ги изкарам, вместо да ги намирам. Не харесвам да ми се поднася на тепсия. Иначе – бих ги похарчил за нови, гъзарски етажерки, върху които да поставя скъпи, луксозни томове на Толстой, Набоков, Хенри Милър и останалите. Също така бих инвестирал в интересите и дарбите на приятелката ми. За себе си бих оставил двайсет лева за бутилка прилично вино. Такъв съм си – когато взема, не умея да не раздавам.
13. За финал – къде може да те намерят нашите читатели?
В книжарниците, под формата на красиви думи. Във фейсбук – пак под същата форма. Първото би ме зарадвало повече.
